Премълчано

bibsun (Любимата)
206 58

10 oct 2024, 20:44

Poesía » De amor

67 0 0

“Обичам те” не излиза измежду устните.

Зад зъби държим го като каторжник.

Не смеем да го изречем, да не би

да нахлуят с него и спомените.

Очите ни светват, когато се гледаме.

За ръцете държим се повече от всякога.

Като деца с теб тананикаме си и смеем се;

Понякога в живота, понякога…

Велики империи раждат се от руини.

Ами ние с теб… Дали?

Дали?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.