Oct 10, 2024, 8:44 PM

Премълчано

  Poetry » Love
428 0 0

“Обичам те” не излиза измежду устните.

Зад зъби държим го като каторжник.

Не смеем да го изречем, да не би

да нахлуят с него и спомените.

 

Очите ни светват, когато се гледаме.

За ръцете държим се повече от всякога.

Като деца с теб тананикаме си и смеем се;

Понякога в живота, понякога…

 

Велики империи раждат се от руини.

Ами ние с теб… Дали? 

 

Дали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...