Премълчано
“Обичам те” не излиза измежду устните.
Зад зъби държим го като каторжник.
Не смеем да го изречем, да не би
да нахлуят с него и спомените.
Очите ни светват, когато се гледаме.
За ръцете държим се повече от всякога.
Като деца с теб тананикаме си и смеем се;
Понякога в живота, понякога…
Велики империи раждат се от руини.
Ами ние с теб… Дали?
Дали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любимата Всички права запазени
