18 sept 2025, 9:14

Премълчано наум

  Poesía
203 1 2

ПРЕМЪЛЧАНО НАУМ

 

Какво ли крие тишината,

преди звукът да я взриви?

Искра ли – тлееща, която

е щрих от есенни треви?

 

Дъхтеж на топла, влажна угар

скриптеж на утринна слана?

Усещане – което друга

раздяла не оставя в нас?

 

Защо ли дълго я отглеждах,

преглътнах хиляди вини,

щом кътах винаги надежда,

 

че нишки сребролунна прежда

обрамчват мрачните ми дни

и с обич светлина нареждат?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...