Sep 18, 2025, 9:14 AM

Премълчано наум

  Poetry
205 1 2

ПРЕМЪЛЧАНО НАУМ

 

Какво ли крие тишината,

преди звукът да я взриви?

Искра ли – тлееща, която

е щрих от есенни треви?

 

Дъхтеж на топла, влажна угар

скриптеж на утринна слана?

Усещане – което друга

раздяла не оставя в нас?

 

Защо ли дълго я отглеждах,

преглътнах хиляди вини,

щом кътах винаги надежда,

 

че нишки сребролунна прежда

обрамчват мрачните ми дни

и с обич светлина нареждат?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...