Премълчано наум
ПРЕМЪЛЧАНО НАУМ
Какво ли крие тишината,
преди звукът да я взриви?
Искра ли – тлееща, която
е щрих от есенни треви?
Дъхтеж на топла, влажна угар
скриптеж на утринна слана?
Усещане – което друга
раздяла не оставя в нас?
Защо ли дълго я отглеждах,
преглътнах хиляди вини,
щом кътах винаги надежда,
че нишки сребролунна прежда
обрамчват мрачните ми дни
и с обич светлина нареждат?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
