Премълчаване на аритмията
ПРЕМЪЛЧАВАНЕ НА АРИТМИЯТА
Познавам всяка тишина.
До дъно пила съм от здрача
След ноемврийската слана
утайката му най-нагарча.
Копнеех силни брегове –
и те да устояват винаги.
на бури и на ветрове
или на набези от цигани.
Но ти си тръгна – изведнъж
тъй както бе дошъл – внезапен.
И в развълнуваната ръж
дъждът от болката ми плака.
И нощното поле блести,
под пелена от звездна пяна,
в която давят се щурци.
И път към изгревите няма.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
