ПРЕМЪЛЧАВАНЕ НА АРИТМИЯТА
Познавам всяка тишина.
До дъно пила съм от здрача
След ноемврийската слана
утайката му най-нагарча.
Копнеех силни брегове –
и те да устояват винаги.
на бури и на ветрове
или на набези от цигани.
Но ти си тръгна – изведнъж
тъй както бе дошъл – внезапен.
И в развълнуваната ръж
дъждът от болката ми плака.
И нощното поле блести,
под пелена от звездна пяна,
в която давят се щурци.
И път към изгревите няма.
© Валентина Йотова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
