yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
15.11.2020 г., 14:58 ч.  

Премълчаване на аритмията 

  Поезия » Любовна
322 4 7

ПРЕМЪЛЧАВАНЕ НА АРИТМИЯТА

 

Познавам всяка тишина.

До дъно пила съм от здрача

След ноемврийската слана

утайката му най-нагарча.

 

Копнеех силни брегове –

и те да устояват винаги.

на бури и на ветрове

или на набези от цигани.

 

Но ти си тръгна – изведнъж

тъй както бе дошъл – внезапен.
И в развълнуваната ръж

дъждът от болката ми плака.

 

И нощното поле блести,

под пелена от звездна пяна,

в която давят се щурци.

И път към изгревите няма.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ники
  • Хубаво!
  • Гуш!
  • Благодаря, Дени
  • И на мен ми се ще да премълча прочита, само ще кажа, че жегва.
  • Знам всяка малка тишина.
    Отивам от къпиновото в здрача.
    И ноемврийската слана, по устните ми
    най-нагарча.

    Търсих силни брегове, да устояват
    на всичко и на исполински ветрове.
    Търсих силни брегове, да издържат
    на бури и снегове.

    Но ти си тръгна в малиновата нощ,
    и онзи залез онемял.
    Внезапно и изведнъж, в онази
    златна ръж, развълнуван бе
    дъжда до болка и до кости...

    И нощното поле опалово трепти,
    в звездните зеници разширени.
    И в звездна пяна и назад, щурците
    не забравят.
    Давят се и избледняват, към изгревите
    порумели.
    By niki_art!

    Разкош си Вале!
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??