11 ago 2013, 9:30

Преображение*

644 0 2

 

 

Преображение*

 

Още лято... Тишина...

Вечер...  Нещо омилее...

... Хлуе нежна ведрина

вятър палав щом повее...

 

Ей го, той се заигра

тук с тревата пожълтяла,

а от близката гора:

Есента ни наблюдава...

 

Сенките на вечерта

акварелно се размиват

във пейзажа на нощта

и загадъчно се скриват...

 

На небето рой звезди

и от тяхната далечност

в тази нощ ще се роди

в нас желание за Вечност...

 

... Ала падаща звезда

на мига ни отрезвява,

че от нейната следа-

мракът просто се сгъстява...

 

Есенните ветрове

времето ли ще променят,

или горски духове

младостта ни ще отнемат,

 

но ще търсем топлина,

разпилявана небрежно,

проумели в същина

Идващото неизбежно...

 

Схващаме за първи път

Божието Откровение:

да преобрази Светът

в чудното му продължение!...

 

... На щурците с песента,

драскаща по тишината,

оживява във нощта

образът на самотата...

 

Толкова неща сега,

толкова мечти отложени,

идват сякаш на шега-

но и малко разтревожени...

 

А живота, който днес

водим яростно напрегнати,

вярвам с повече финес

ще повторим във легендите...

 

И смъртта ще отменим,

като изход неизбежен!...

Даже ще се преродим

във живота центробежен...

 

Може да сме по-добри,

сигурно и по-красиви,

а възможно е дори

в любовта и по-игриви,

 

но във нощ като сега

с унес взряни във звездите

ще докосваме с тъга

спомените неизтрити...

 

... И в живота, оня, нов

пак щурците ще напяват,

за магията Любов:

с много страст и незабрава...

 

 

 

Коста Качев

06.08.2013.

                                           

*6-ти август, Преображение Господне,

в православния календар. Според народните

вярвания, след този ден времето се „преобразява”

и започва есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...