Преображение*

Още лято... Тишина...

Вечер...  Нещо омилее...

... Хлуе нежна ведрина

вятър палав щом повее...

Ей го, той се заигра

тук с тревата пожълтяла,

а от близката гора:

Есента ни наблюдава...

Сенките на вечерта

акварелно се размиват

във пейзажа на нощта

и загадъчно се скриват...

На небето рой звезди

и от тяхната далечност

в тази нощ ще се роди

в нас желание за Вечност...

... Ала падаща звезда

на мига ни отрезвява,

че от нейната следа-

мракът просто се сгъстява...

Есенните ветрове

времето ли ще променят,

или горски духове

младостта ни ще отнемат,

но ще търсем топлина,

разпилявана небрежно,

проумели в същина

Идващото неизбежно...

Схващаме за първи път

Божието Откровение:

да преобрази Светът

в чудното му продължение!...

... На щурците с песента,

драскаща по тишината,

оживява във нощта

образът на самотата...

Толкова неща сега,

толкова мечти отложени,

идват сякаш на шега-

но и малко разтревожени...

А живота, който днес

водим яростно напрегнати,

вярвам с повече финес

ще повторим във легендите...

И смъртта ще отменим,

като изход неизбежен!...

Даже ще се преродим

във живота центробежен...

Може да сме по-добри,

сигурно и по-красиви,

а възможно е дори

в любовта и по-игриви,

но във нощ като сега

с унес взряни във звездите

ще докосваме с тъга

спомените неизтрити...

... И в живота, оня, нов

пак щурците ще напяват,

за магията Любов:

с много страст и незабрава...

Коста Качев

06.08.2013.

*6-ти август, Преображение Господне,

в православния календар. Според народните

вярвания, след този ден времето се „преобразява”

и започва есента.