11.08.2013 г., 9:30

Преображение*

642 0 2

 

 

Преображение*

 

Още лято... Тишина...

Вечер...  Нещо омилее...

... Хлуе нежна ведрина

вятър палав щом повее...

 

Ей го, той се заигра

тук с тревата пожълтяла,

а от близката гора:

Есента ни наблюдава...

 

Сенките на вечерта

акварелно се размиват

във пейзажа на нощта

и загадъчно се скриват...

 

На небето рой звезди

и от тяхната далечност

в тази нощ ще се роди

в нас желание за Вечност...

 

... Ала падаща звезда

на мига ни отрезвява,

че от нейната следа-

мракът просто се сгъстява...

 

Есенните ветрове

времето ли ще променят,

или горски духове

младостта ни ще отнемат,

 

но ще търсем топлина,

разпилявана небрежно,

проумели в същина

Идващото неизбежно...

 

Схващаме за първи път

Божието Откровение:

да преобрази Светът

в чудното му продължение!...

 

... На щурците с песента,

драскаща по тишината,

оживява във нощта

образът на самотата...

 

Толкова неща сега,

толкова мечти отложени,

идват сякаш на шега-

но и малко разтревожени...

 

А живота, който днес

водим яростно напрегнати,

вярвам с повече финес

ще повторим във легендите...

 

И смъртта ще отменим,

като изход неизбежен!...

Даже ще се преродим

във живота центробежен...

 

Може да сме по-добри,

сигурно и по-красиви,

а възможно е дори

в любовта и по-игриви,

 

но във нощ като сега

с унес взряни във звездите

ще докосваме с тъга

спомените неизтрити...

 

... И в живота, оня, нов

пак щурците ще напяват,

за магията Любов:

с много страст и незабрава...

 

 

 

Коста Качев

06.08.2013.

                                           

*6-ти август, Преображение Господне,

в православния календар. Според народните

вярвания, след този ден времето се „преобразява”

и започва есента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...