11.08.2013 г., 9:30

Преображение*

641 0 2

 

 

Преображение*

 

Още лято... Тишина...

Вечер...  Нещо омилее...

... Хлуе нежна ведрина

вятър палав щом повее...

 

Ей го, той се заигра

тук с тревата пожълтяла,

а от близката гора:

Есента ни наблюдава...

 

Сенките на вечерта

акварелно се размиват

във пейзажа на нощта

и загадъчно се скриват...

 

На небето рой звезди

и от тяхната далечност

в тази нощ ще се роди

в нас желание за Вечност...

 

... Ала падаща звезда

на мига ни отрезвява,

че от нейната следа-

мракът просто се сгъстява...

 

Есенните ветрове

времето ли ще променят,

или горски духове

младостта ни ще отнемат,

 

но ще търсем топлина,

разпилявана небрежно,

проумели в същина

Идващото неизбежно...

 

Схващаме за първи път

Божието Откровение:

да преобрази Светът

в чудното му продължение!...

 

... На щурците с песента,

драскаща по тишината,

оживява във нощта

образът на самотата...

 

Толкова неща сега,

толкова мечти отложени,

идват сякаш на шега-

но и малко разтревожени...

 

А живота, който днес

водим яростно напрегнати,

вярвам с повече финес

ще повторим във легендите...

 

И смъртта ще отменим,

като изход неизбежен!...

Даже ще се преродим

във живота центробежен...

 

Може да сме по-добри,

сигурно и по-красиви,

а възможно е дори

в любовта и по-игриви,

 

но във нощ като сега

с унес взряни във звездите

ще докосваме с тъга

спомените неизтрити...

 

... И в живота, оня, нов

пак щурците ще напяват,

за магията Любов:

с много страст и незабрава...

 

 

 

Коста Качев

06.08.2013.

                                           

*6-ти август, Преображение Господне,

в православния календар. Според народните

вярвания, след този ден времето се „преобразява”

и започва есента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...