11 авг. 2013 г., 09:30

Преображение*

643 0 2

 

 

Преображение*

 

Още лято... Тишина...

Вечер...  Нещо омилее...

... Хлуе нежна ведрина

вятър палав щом повее...

 

Ей го, той се заигра

тук с тревата пожълтяла,

а от близката гора:

Есента ни наблюдава...

 

Сенките на вечерта

акварелно се размиват

във пейзажа на нощта

и загадъчно се скриват...

 

На небето рой звезди

и от тяхната далечност

в тази нощ ще се роди

в нас желание за Вечност...

 

... Ала падаща звезда

на мига ни отрезвява,

че от нейната следа-

мракът просто се сгъстява...

 

Есенните ветрове

времето ли ще променят,

или горски духове

младостта ни ще отнемат,

 

но ще търсем топлина,

разпилявана небрежно,

проумели в същина

Идващото неизбежно...

 

Схващаме за първи път

Божието Откровение:

да преобрази Светът

в чудното му продължение!...

 

... На щурците с песента,

драскаща по тишината,

оживява във нощта

образът на самотата...

 

Толкова неща сега,

толкова мечти отложени,

идват сякаш на шега-

но и малко разтревожени...

 

А живота, който днес

водим яростно напрегнати,

вярвам с повече финес

ще повторим във легендите...

 

И смъртта ще отменим,

като изход неизбежен!...

Даже ще се преродим

във живота центробежен...

 

Може да сме по-добри,

сигурно и по-красиви,

а възможно е дори

в любовта и по-игриви,

 

но във нощ като сега

с унес взряни във звездите

ще докосваме с тъга

спомените неизтрити...

 

... И в живота, оня, нов

пак щурците ще напяват,

за магията Любов:

с много страст и незабрава...

 

 

 

Коста Качев

06.08.2013.

                                           

*6-ти август, Преображение Господне,

в православния календар. Според народните

вярвания, след този ден времето се „преобразява”

и започва есента.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...