Anita765 (Ани Монева)
296 11763
18 oct 2020, 9:51

Преодоляване на сушата 

  Poesía » Otra
810 11 19

Изораха стърнищата. Буца до буца

уталожени чакат зърната за посев.

На вода не можаха. На зъ̀рно да случат.

Все ще могат отново живот да износят.

 

Те поглеждат с надежда към облака ялов

и се чудят защо е престанал да плаче.

В тях се рони сълза от човечност и вяра.

Суховеят ехидно ги гледа. Палач е.

 

Той не жали молитви и вяра не жали,

и напива реките и бистрите ручеи.

В сеновала на лятото спи непогален

и прежуля тревите в полетата тучни.

 

Но когато орачът с ръцете си груби

набраздява на буци за посев земята,

той се свива в дерето от суша погубен,

неоплакан от никой, в забрава изпратен.

 

Есента се усмихва, приспивно запява

на зърната полегнали в почвата черна.

И животът след време е вече изправен,

устремен и забравил за сушата вчера.

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??