Anita765 (Ани Монева)
297 11768
18.10.2020 г., 9:51 ч.

Преодоляване на сушата 

  Поезия » Друга
675 11 19

Изораха стърнищата. Буца до буца

уталожени чакат зърната за посев.

На вода не можаха. На зъ̀рно да случат.

Все ще могат отново живот да износят.

 

Те поглеждат с надежда към облака ялов

и се чудят защо е престанал да плаче.

В тях се рони сълза от човечност и вяра.

Суховеят ехидно ги гледа. Палач е.

 

Той не жали молитви и вяра не жали,

и напива реките и бистрите ручеи.

В сеновала на лятото спи непогален

и прежуля тревите в полетата тучни.

 

Но когато орачът с ръцете си груби

набраздява на буци за посев земята,

той се свива в дерето от суша погубен,

неоплакан от никой, в забрава изпратен.

 

Есента се усмихва, приспивно запява

на зърната полегнали в почвата черна.

И животът след време е вече изправен,

устремен и забравил за сушата вчера.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??