26 ene 2013, 13:56

Препоръка

  Poesía » Otra
709 0 5

 

 

                            

                          Препоръка

 

                                    

                    Тя е цинична,

                          с походка на мъж.

                   Живяла епично.

                          Умряла веднъж.

                   А после си взела

                          и друго сърце.

                   Сега се разхожда -

                        има ги две.

                    Но някои  нямат

                        от този мотор

                   и там са сложили

                       торбичката с тор.

                   Когато пропаднеш -

                        сам - в земната кал,

                  тя идва и носи

                        човешката жал.

                  Увита е в кърпица -

                         бедно пране.

                   Има и хлебец -

                       сух... за мезе,

                    и истинско вино

                       в стомна една.

                   При нея са истински

                         всички неща.

                  Недей я отпраща,

                         а приеми

                    ръката корава.

                         Ще те спаси.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...