26.01.2013 г., 13:56

Препоръка

707 0 5

 

 

                            

                          Препоръка

 

                                    

                    Тя е цинична,

                          с походка на мъж.

                   Живяла епично.

                          Умряла веднъж.

                   А после си взела

                          и друго сърце.

                   Сега се разхожда -

                        има ги две.

                    Но някои  нямат

                        от този мотор

                   и там са сложили

                       торбичката с тор.

                   Когато пропаднеш -

                        сам - в земната кал,

                  тя идва и носи

                        човешката жал.

                  Увита е в кърпица -

                         бедно пране.

                   Има и хлебец -

                       сух... за мезе,

                    и истинско вино

                       в стомна една.

                   При нея са истински

                         всички неща.

                  Недей я отпраща,

                         а приеми

                    ръката корава.

                         Ще те спаси.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...