Jan 26, 2013, 1:56 PM

Препоръка

  Poetry » Other
706 0 5

 

 

                            

                          Препоръка

 

                                    

                    Тя е цинична,

                          с походка на мъж.

                   Живяла епично.

                          Умряла веднъж.

                   А после си взела

                          и друго сърце.

                   Сега се разхожда -

                        има ги две.

                    Но някои  нямат

                        от този мотор

                   и там са сложили

                       торбичката с тор.

                   Когато пропаднеш -

                        сам - в земната кал,

                  тя идва и носи

                        човешката жал.

                  Увита е в кърпица -

                         бедно пране.

                   Има и хлебец -

                       сух... за мезе,

                    и истинско вино

                       в стомна една.

                   При нея са истински

                         всички неща.

                  Недей я отпраща,

                         а приеми

                    ръката корава.

                         Ще те спаси.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...