Jan 26, 2013, 1:56 PM

Препоръка 

  Poetry » Other
562 0 5

 

 

                            

                          Препоръка

 

                                    

                    Тя е цинична,

                          с походка на мъж.

                   Живяла епично.

                          Умряла веднъж.

                   А после си взела

                          и друго сърце.

                   Сега се разхожда -

                        има ги две.

                    Но някои  нямат

                        от този мотор

                   и там са сложили

                       торбичката с тор.

                   Когато пропаднеш -

                        сам - в земната кал,

                  тя идва и носи

                        човешката жал.

                  Увита е в кърпица -

                         бедно пране.

                   Има и хлебец -

                       сух... за мезе,

                    и истинско вино

                       в стомна една.

                   При нея са истински

                         всички неща.

                  Недей я отпраща,

                         а приеми

                    ръката корава.

                         Ще те спаси.

 

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??