Препуска през мрака стремглаво
самотната лунна тъга -
в сърцето тупти незабрава -
бързеи в буйна река.
Нощта със коси разпилени
безумно се лута навън,
а нейде валят огорчени
сълзите на звездния сън.
В стъпки дъждовни в покоя
вятърът тих шумоли -
знае ли тайната твоя
или от скръб го боли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.