Препуска през мрака стремглаво
Препуска през мрака стремглаво
самотната лунна тъга -
в сърцето тупти незабрава -
бързеи в буйна река.
Нощта със коси разпилени
безумно се лута навън,
а нейде валят огорчени
сълзите на звездния сън.
В стъпки дъждовни в покоя
вятърът тих шумоли -
знае ли тайната твоя
или от скръб го боли.
Но ражда се с трепет в небето
утринна бледа зора,
тя ще разпръсне в полето
копнежите на любовта...
Живка Юрукова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живка Юрукова Todos los derechos reservados
