Препуска през мрака стремглаво
самотната лунна тъга -
в сърцето тупти незабрава -
бързеи в буйна река.
Нощта със коси разпилени
безумно се лута навън,
а нейде валят огорчени
сълзите на звездния сън.
В стъпки дъждовни в покоя
вятърът тих шумоли -
знае ли тайната твоя
или от скръб го боли.
Но ражда се с трепет в небето
утринна бледа зора,
тя ще разпръсне в полето
копнежите на любовта...
Живка Юрукова
© Живка Юрукова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
