Препускане

7 jul 2020, 11:30

Poesía » Filosófica

1335 0 1

Вдвоени като здрав конец

да кърпим дупките на битието,

вторачени във дневен ред

изчезваме безследно - лятно ехо.

Не синкавия лед, дори не зноя

забавят хода ни напред.

Безсилна е привечер и умората

да вкусим сладостта на капка мед.

По своя мярка мерим непростимо

със милиметри подгъва на тоалет.

И бездиханни в бяло ни завиват

за път еднопосочен без билет.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ДИС (Деа)

2020-07-07T18:23:36+03:00

Ох, все мерим, все кроим, все корим - и накрая все едно и също...И за какво бързаме и се борим - не се знае.