пилигрим (Христина Комаревска)
352 3
Jul 7, 2020, 11:30 AM

Препускане 

  Poetry » Phylosophy
1077 0 1

 

Вдвоени като здрав конец

да кърпим дупките на битието,

вторачени във дневен ред

изчезваме безследно - лятно ехо.

 

Не синкавия лед, дори не зноя

забавят хода ни напред.

Безсилна е привечер и умората

да вкусим сладостта на капка мед.

 

По своя мярка мерим непростимо

със милиметри подгъва на тоалет.

И бездиханни в бяло ни завиват

за път еднопосочен без билет.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ох, все мерим, все кроим, все корим - и накрая все едно и също...И за какво бързаме и се борим - не се знае.
Random works
: ??:??