13 feb 2021, 23:36

Прераждане

1.2K 0 0

Там покрай пътеката

На лунна светлина

Бори се надеждата

За да съживи умрялата душа.

 

Добротата като мръсно куче

Бе изпъдена,

Любовта беше изхвърлена.

 

Тя беше забравила

Какво е да си щастлив,

Докато животът си определяше за бодлив.

 

Но един ден реши се тя,

Че  е време да захвърли тази тъга.

Дните закипяха,

Усмивките засияха,

Мечтите заблестяха.

 

И тази душа

Върна сладостта от живота

и неговата красота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© К. И. Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...