13 feb 2021, 23:36

Прераждане

1.2K 0 0

Там покрай пътеката

На лунна светлина

Бори се надеждата

За да съживи умрялата душа.

 

Добротата като мръсно куче

Бе изпъдена,

Любовта беше изхвърлена.

 

Тя беше забравила

Какво е да си щастлив,

Докато животът си определяше за бодлив.

 

Но един ден реши се тя,

Че  е време да захвърли тази тъга.

Дните закипяха,

Усмивките засияха,

Мечтите заблестяха.

 

И тази душа

Върна сладостта от живота

и неговата красота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© К. И. Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...