Прераждане
1.2K
0
0
Там покрай пътеката
На лунна светлина
Бори се надеждата
За да съживи умрялата душа.
Добротата като мръсно куче
Бе изпъдена,
Любовта беше изхвърлена.
Тя беше забравила
Какво е да си щастлив,
Докато животът си определяше за бодлив.
Но един ден реши се тя,
Че е време да захвърли тази тъга.
Дните закипяха,
Усмивките засияха,
Мечтите заблестяха.
И тази душа
Върна сладостта от живота
и неговата красота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© К. И. Александрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
