Прераждане

Там покрай пътеката

На лунна светлина

Бори се надеждата

За да съживи умрялата душа.

Добротата като мръсно куче

Бе изпъдена,

Любовта беше изхвърлена.

Тя беше забравила

Какво е да си щастлив,

Докато животът си определяше за бодлив.

Но един ден реши се тя,

Че  е време да захвърли тази тъга.

Дните закипяха,

Усмивките засияха,

Мечтите заблестяха.

И тази душа

Върна сладостта от живота

и неговата красота.