21 nov 2010, 21:31

Прераждане 

  Poesía » De amor
942 0 3

В най-светлата си пролет се прераждам

и вдишвам въздуха ти с трепетна душа.

Със замъци сърцето ти отвън заграждам,

оставайки им днес най-верния стражар.

 

Рисувам по лицето ти безброй усмивки,

преплитам ги с акорди плаха нежност

и всичките ми погледи по детски чисти

ги взирам пламенно към наш’та нова вечност.

 

Събирам търпеливо перлените си копнежи,

обгръщам ги със бели, ангелски крила

и с полета на гълъбите - волен, безметежен,

изпращам ги към замъците твои - у дома!

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??