21.11.2010 г., 21:31 ч.

Прераждане 

  Поезия » Любовна
919 0 3

В най-светлата си пролет се прераждам

и вдишвам въздуха ти с трепетна душа.

Със замъци сърцето ти отвън заграждам,

оставайки им днес най-верния стражар.

 

Рисувам по лицето ти безброй усмивки,

преплитам ги с акорди плаха нежност

и всичките ми погледи по детски чисти

ги взирам пламенно към наш’та нова вечност.

 

Събирам търпеливо перлените си копнежи,

обгръщам ги със бели, ангелски крила

и с полета на гълъбите - волен, безметежен,

изпращам ги към замъците твои - у дома!

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??