21 нояб. 2010 г., 21:31

Прераждане

1.2K 0 3

В най-светлата си пролет се прераждам

и вдишвам въздуха ти с трепетна душа.

Със замъци сърцето ти отвън заграждам,

оставайки им днес най-верния стражар.

 

Рисувам по лицето ти безброй усмивки,

преплитам ги с акорди плаха нежност

и всичките ми погледи по детски чисти

ги взирам пламенно към наш’та нова вечност.

 

Събирам търпеливо перлените си копнежи,

обгръщам ги със бели, ангелски крила

и с полета на гълъбите - волен, безметежен,

изпращам ги към замъците твои - у дома!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...