21 нояб. 2010 г., 21:31

Прераждане

1.2K 0 3

В най-светлата си пролет се прераждам

и вдишвам въздуха ти с трепетна душа.

Със замъци сърцето ти отвън заграждам,

оставайки им днес най-верния стражар.

 

Рисувам по лицето ти безброй усмивки,

преплитам ги с акорди плаха нежност

и всичките ми погледи по детски чисти

ги взирам пламенно към наш’та нова вечност.

 

Събирам търпеливо перлените си копнежи,

обгръщам ги със бели, ангелски крила

и с полета на гълъбите - волен, безметежен,

изпращам ги към замъците твои - у дома!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...