lips_of_angels (Ем)
164 5067
18 mar 2010, 15:47

Прераждане 

  Poesía
1008 0 16

В тъмното някой ме вика по име

и се сплитам на възел от тишина.

Думите... думите в мене се бият.

А аз се събирам във шепи с дъжда.

 

Боси, сълзите ми, някак се гонят.

Спират, говорят със тъжни липи.

Как ли се връщат отминали спомени,

колко ли още денят ще мълчи...

 

Някъде там, във далечното минало,

свива се лятото в нечии длани да спи.

Спира дъждът. Кацат мечтите на рамо.

И разнася се свеж аромат на кайсии.

 

Нося се с птиците, с вятъра, с думите -

рошава, мъничка, боса... но аз!

Съществувам от днес - като дъх нарисувана

върху свойто небе, върху моя палат...

© Ем Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??