lips_of_angels (Ем)
164 5067
18.03.2010 г., 15:47 ч.

Прераждане 

  Поезия
985 0 16

В тъмното някой ме вика по име

и се сплитам на възел от тишина.

Думите... думите в мене се бият.

А аз се събирам във шепи с дъжда.

 

Боси, сълзите ми, някак се гонят.

Спират, говорят със тъжни липи.

Как ли се връщат отминали спомени,

колко ли още денят ще мълчи...

 

Някъде там, във далечното минало,

свива се лятото в нечии длани да спи.

Спира дъждът. Кацат мечтите на рамо.

И разнася се свеж аромат на кайсии.

 

Нося се с птиците, с вятъра, с думите -

рошава, мъничка, боса... но аз!

Съществувам от днес - като дъх нарисувана

върху свойто небе, върху моя палат...

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??