Прераждане
В тъмното някой ме вика по име
и се сплитам на възел от тишина.
Думите... думите в мене се бият.
А аз се събирам във шепи с дъжда.
Боси, сълзите ми, някак се гонят.
Спират, говорят със тъжни липи.
Как ли се връщат отминали спомени,
колко ли още денят ще мълчи...
Някъде там, във далечното минало,
свива се лятото в нечии длани да спи.
Спира дъждът. Кацат мечтите на рамо.
И разнася се свеж аромат на кайсии.
Нося се с птиците, с вятъра, с думите -
рошава, мъничка, боса... но аз!
Съществувам от днес - като дъх нарисувана
върху свойто небе, върху моя палат...
© Ем All rights reserved.
