Прераждане...
Столетия...
по бездушни пътища вървях.
Столетия...
душата ми потъваше във прах.
Столетия...
очаквах този миг,
във който пак за мен ще се родиш!
И таз съдба е предрешена.
Знам...
за мен си ти роден!
Знам...
за теб съм преродена!
Знам...
че наш е този ден!
Очите ми...
в очите ти потъват
и морски пясъци броят.
Душата ми...
в душата ти се вглежда
и там открива своя Свят.
Мечтите ми...
с мечтите ти се срещат
и заедно намират път.
Сърцето ми...
в сърцето ти горещо
открива огън... тлен и свят.
В този огън с теб гориме
и като Феникс след това
любовта ще преродиме,
за да оставим нещо на Света!
13.о3.2009 год.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емануела Todos los derechos reservados
