13 mar 2009, 15:23

Прераждане...

  Poesía
1.2K 0 11

Столетия...

по бездушни пътища вървях.

Столетия...

душата ми потъваше във прах.

Столетия...

очаквах този миг,

във който пак за мен ще се родиш!


И таз съдба е предрешена.

Знам...

за мен си ти роден!

Знам...

за теб съм преродена!

Знам...

че наш е този ден!


Очите ми...

в очите ти потъват

и морски пясъци броят.

Душата ми...

в душата ти се вглежда

и там открива своя Свят.


Мечтите ми...

с мечтите ти се срещат

и заедно намират път.

Сърцето ми...

в сърцето ти горещо

открива огън... тлен и свят.


В този огън с теб гориме

и като Феникс след това

любовта ще преродиме,

за да оставим нещо на Света!


13.о3.2009 год.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емануела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Юли..
  • ...Харесва ми как пишеш!Много нежност криеш в сърцето си,а показваш силата!Поздравления!...
  • Много силен стих! Поздравления, Емануела!
  • Миличка,останах без дъх,когато го прочетох за пръв път,защото в момента преживявам точно същите чувства! Магията на любовта няма граници и наистина за всеки човек има друг,който да го чака и търси и който наистина се е преродил отново,за да му покаже силата на тази магия.Днес не помня вече колко пъти го чета и препрочитам твоето невероятно творение,но от сърце ти благодаря,че го сподели с всички нас! Съвършенно е...
  • Благодаря на всички, че бяхте тук!
    Благодаря!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...