Прераждане...
Столетия...
по бездушни пътища вървях.
Столетия...
душата ми потъваше във прах.
Столетия...
очаквах този миг,
във който пак за мен ще се родиш!
И таз съдба е предрешена.
Знам...
за мен си ти роден!
Знам...
за теб съм преродена!
Знам...
че наш е този ден!
Очите ми...
в очите ти потъват
и морски пясъци броят.
Душата ми...
в душата ти се вглежда
и там открива своя Свят.
Мечтите ми...
с мечтите ти се срещат
и заедно намират път.
Сърцето ми...
в сърцето ти горещо
открива огън... тлен и свят.
В този огън с теб гориме
и като Феникс след това
любовта ще преродиме,
за да оставим нещо на Света!
13.о3.2009 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емануела Всички права запазени
