Emanuela_angel (Емануела) Emanuela_angel (Емануела)
1 15
Mar 13, 2009, 3:23 PM

Прераждане...

  Poetry
1.2K 0 11

Столетия...

по бездушни пътища вървях.

Столетия...

душата ми потъваше във прах.

Столетия...

очаквах този миг,

във който пак за мен ще се родиш!


И таз съдба е предрешена.

Знам...

за мен си ти роден!

Знам...

за теб съм преродена!

Знам...

че наш е този ден!


Очите ми...

в очите ти потъват

и морски пясъци броят.

Душата ми...

в душата ти се вглежда

и там открива своя Свят.


Мечтите ми...

с мечтите ти се срещат

и заедно намират път.

Сърцето ми...

в сърцето ти горещо

открива огън... тлен и свят.


В този огън с теб гориме

и като Феникс след това

любовта ще преродиме,

за да оставим нещо на Света!


13.о3.2009 год.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануела All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Emanuela_angel (Емануела)
    Emanuela_angel (Емануела)
    Благодаря, Юли..
  • Yuleto111 (Юлиана Асенова)
    Yuleto111 (Юлиана Асенова)
    ...Харесва ми как пишеш!Много нежност криеш в сърцето си,а показваш силата!Поздравления!...
  • Победител (Васил Георгиев)
    Победител (Васил Георгиев)
    Много силен стих! Поздравления, Емануела!
  • innamorata (Галя Христева)
    innamorata (Галя Христева)
    Миличка,останах без дъх,когато го прочетох за пръв път,защото в момента преживявам точно същите чувства! Магията на любовта няма граници и наистина за всеки човек има друг,който да го чака и търси и който наистина се е преродил отново,за да му покаже силата на тази магия.Днес не помня вече колко пъти го чета и препрочитам твоето невероятно творение,но от сърце ти благодаря,че го сподели с всички нас! Съвършенно е...
  • Emanuela_angel (Емануела)
    Emanuela_angel (Емануела)
    Благодаря на всички, че бяхте тук!
    Благодаря!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0