5 nov 2009, 13:21

Прераждане

  Poesía » Otra
597 0 2

Сега, когато чувствата са изгорели

във летните пожари на страстта,

в компания на скучната неделя

подреждам спомени-прекършени цветя.

 

Сама и силна - мога без тъга

със ножицата миналото да отрежа,

ще си запазя само вярата във чудеса,

за тебе - ролята на клоун от манежа.

 

Как искам да се преродя в звезда,

която да не можеш да достигнеш,

болезнена бе с тебе близостта,

загубиш ли ме, знам, ще ме обикнеш.

 

Как искам нежно утрото да ме събуди

и винаги денят да бъде влюбен в мен,

да стане някакво със мене чудо

и разрушения ми свят да видя построен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно и хубаво стихотворение.
    Използвай "ножицата" и продължи напред без да се обръщаш!
    Прегръщам те, за да ти дам сила /ако мога/!
  • Пожелавам ти го!
    Красив стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...