5 нояб. 2009 г., 13:21

Прераждане

594 0 2

Сега, когато чувствата са изгорели

във летните пожари на страстта,

в компания на скучната неделя

подреждам спомени-прекършени цветя.

 

Сама и силна - мога без тъга

със ножицата миналото да отрежа,

ще си запазя само вярата във чудеса,

за тебе - ролята на клоун от манежа.

 

Как искам да се преродя в звезда,

която да не можеш да достигнеш,

болезнена бе с тебе близостта,

загубиш ли ме, знам, ще ме обикнеш.

 

Как искам нежно утрото да ме събуди

и винаги денят да бъде влюбен в мен,

да стане някакво със мене чудо

и разрушения ми свят да видя построен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно и хубаво стихотворение.
    Използвай "ножицата" и продължи напред без да се обръщаш!
    Прегръщам те, за да ти дам сила /ако мога/!
  • Пожелавам ти го!
    Красив стих!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...