Nov 5, 2009, 1:21 PM

Прераждане

  Poetry » Other
590 0 2

Сега, когато чувствата са изгорели

във летните пожари на страстта,

в компания на скучната неделя

подреждам спомени-прекършени цветя.

 

Сама и силна - мога без тъга

със ножицата миналото да отрежа,

ще си запазя само вярата във чудеса,

за тебе - ролята на клоун от манежа.

 

Как искам да се преродя в звезда,

която да не можеш да достигнеш,

болезнена бе с тебе близостта,

загубиш ли ме, знам, ще ме обикнеш.

 

Как искам нежно утрото да ме събуди

и винаги денят да бъде влюбен в мен,

да стане някакво със мене чудо

и разрушения ми свят да видя построен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно и хубаво стихотворение.
    Използвай "ножицата" и продължи напред без да се обръщаш!
    Прегръщам те, за да ти дам сила /ако мога/!
  • Пожелавам ти го!
    Красив стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...