Nov 5, 2009, 1:21 PM

Прераждане

  Poetry » Other
591 0 2

Сега, когато чувствата са изгорели

във летните пожари на страстта,

в компания на скучната неделя

подреждам спомени-прекършени цветя.

 

Сама и силна - мога без тъга

със ножицата миналото да отрежа,

ще си запазя само вярата във чудеса,

за тебе - ролята на клоун от манежа.

 

Как искам да се преродя в звезда,

която да не можеш да достигнеш,

болезнена бе с тебе близостта,

загубиш ли ме, знам, ще ме обикнеш.

 

Как искам нежно утрото да ме събуди

и винаги денят да бъде влюбен в мен,

да стане някакво със мене чудо

и разрушения ми свят да видя построен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно и хубаво стихотворение.
    Използвай "ножицата" и продължи напред без да се обръщаш!
    Прегръщам те, за да ти дам сила /ако мога/!
  • Пожелавам ти го!
    Красив стих!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...