24 jul 2008, 10:38

Прераждане 

  Poesía
555 0 9

Прераждане

 

Небето е разцепено. И от отворените вени

на тласъци изтича му кръвта.

Защо морето е така солено –

нима не го изми сега дъжда?

 

Зад ледното стъкло е мракът черен,

но по-ужасна е тъмата в мен.

Достигнала адреса си последен,

самотна чайка се преражда в мен.

 

Оглеждам се. Таванът ми е празен.

Не светят вече никакви звезди.

Ще си отида. И ще се намразя,

че пак съм те забравила... почти...

 

И преродена в друга нощ от пламъка

на толкова изгаснали свещици,

във някой ден пред Бог ще се изправя –

във женско тяло и с душа на птица...

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??