Прераждане
Прераждане
Небето е разцепено. И от отворените вени
на тласъци изтича му кръвта.
Защо морето е така солено –
нима не го изми сега дъжда?
Зад ледното стъкло е мракът черен,
но по-ужасна е тъмата в мен.
Достигнала адреса си последен,
самотна чайка се преражда в мен.
Оглеждам се. Таванът ми е празен.
Не светят вече никакви звезди.
Ще си отида. И ще се намразя,
че пак съм те забравила... почти...
И преродена в друга нощ от пламъка
на толкова изгаснали свещици,
във някой ден пред Бог ще се изправя –
във женско тяло и с душа на птица...
© Елмира Митева All rights reserved.
