Heart_of_Fire (Елмира Митева)
108 905
24.07.2008 г., 10:38 ч.

Прераждане 

  Поезия
583 0 9

Прераждане

 

Небето е разцепено. И от отворените вени

на тласъци изтича му кръвта.

Защо морето е така солено –

нима не го изми сега дъжда?

 

Зад ледното стъкло е мракът черен,

но по-ужасна е тъмата в мен.

Достигнала адреса си последен,

самотна чайка се преражда в мен.

 

Оглеждам се. Таванът ми е празен.

Не светят вече никакви звезди.

Ще си отида. И ще се намразя,

че пак съм те забравила... почти...

 

И преродена в друга нощ от пламъка

на толкова изгаснали свещици,

във някой ден пред Бог ще се изправя –

във женско тяло и с душа на птица...

© Елмира Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??