14 jun 2016, 8:33

Преродена

  Poesía » Otra
1.1K 0 4

Мъртва бях сред четири стени,

жива бях сред хорските очи.

Душата си в жертва ще пренеса,

че без белег преживях "смъртта".

 

Без дори да каже краен срок,

Съдбата си предаде новия урок.

Но по детски наивно дори,

вярвам аз, че Колелото се върти!

 

И додето в мен сърцето бие,

сълзите моята ръка ще трие.

И като птица феникс в пепелта

напук ще викна "Преродих се аз сега!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Минчева Todos los derechos reservados

 

 

 

Моля, оценете!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...