14 jun 2016, 8:33

Преродена

  Poesía » Otra
1.1K 0 4

Мъртва бях сред четири стени,

жива бях сред хорските очи.

Душата си в жертва ще пренеса,

че без белег преживях "смъртта".

 

Без дори да каже краен срок,

Съдбата си предаде новия урок.

Но по детски наивно дори,

вярвам аз, че Колелото се върти!

 

И додето в мен сърцето бие,

сълзите моята ръка ще трие.

И като птица феникс в пепелта

напук ще викна "Преродих се аз сега!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Минчева Todos los derechos reservados

 

 

 

Моля, оценете!

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...