14.06.2016 г., 8:33

Преродена

1.1K 0 4

Мъртва бях сред четири стени,

жива бях сред хорските очи.

Душата си в жертва ще пренеса,

че без белег преживях "смъртта".

 

Без дори да каже краен срок,

Съдбата си предаде новия урок.

Но по детски наивно дори,

вярвам аз, че Колелото се върти!

 

И додето в мен сърцето бие,

сълзите моята ръка ще трие.

И като птица феникс в пепелта

напук ще викна "Преродих се аз сега!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Минчева Всички права запазени

 

 

 

Моля, оценете!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...