Мъртва бях сред четири стени,
жива бях сред хорските очи.
Душата си в жертва ще пренеса,
че без белег преживях "смъртта".
Без дори да каже краен срок,
Съдбата си предаде новия урок.
Но по детски наивно дори,
вярвам аз, че Колелото се върти!
И додето в мен сърцето бие,
сълзите моята ръка ще трие.
И като птица феникс в пепелта
напук ще викна "Преродих се аз сега!"
© Марина Минчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
