5 abr 2013, 11:43

Пресечни точки

  Poesía
800 0 11

Но е тъжно такова обичане -

аз - тебе, ти - нея, тя - друг.

Все невъзможните гари пресичаме -

ти със любимата, аз със съпруг.

 

И са глупаво-смешни законите:

уж любов, а е някакъв фарс,

безнадеждно, безсмислено гонене.

Аз вися на Венера, а ти си на Марс.

 

А нощта в тиха, крехка реалност

от съня ми парче си отчупва,

храни тази надежда с виталност

девет мига преди да я счупи...

 

И се върти ли, върти колелото

на света в орбитални посоки...

За големия взрив ли се готвя,

че сърцето се сви и подскочи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...