5.04.2013 г., 11:43 ч.

Пресечни точки 

  Поезия
646 0 11

Но е тъжно такова обичане -

аз - тебе, ти - нея, тя - друг.

Все невъзможните гари пресичаме -

ти със любимата, аз със съпруг.

 

И са глупаво-смешни законите:

уж любов, а е някакъв фарс,

безнадеждно, безсмислено гонене.

Аз вися на Венера, а ти си на Марс.

 

А нощта в тиха, крехка реалност

от съня ми парче си отчупва,

храни тази надежда с виталност

девет мига преди да я счупи...

 

И се върти ли, върти колелото

на света в орбитални посоки...

За големия взрив ли се готвя,

че сърцето се сви и подскочи...

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??