Пресечни точки
Но е тъжно такова обичане -
аз - тебе, ти - нея, тя - друг.
Все невъзможните гари пресичаме -
ти със любимата, аз със съпруг.
И са глупаво-смешни законите:
уж любов, а е някакъв фарс,
безнадеждно, безсмислено гонене.
Аз вися на Венера, а ти си на Марс.
А нощта в тиха, крехка реалност
от съня ми парче си отчупва,
храни тази надежда с виталност
девет мига преди да я счупи...
И се върти ли, върти колелото
на света в орбитални посоки...
За големия взрив ли се готвя,
че сърцето се сви и подскочи...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Май често се случва така...
