15 ene 2020, 11:15

Пресичане

  Poesía » Otra
1.9K 0 0

Дори през щорите

минава светлината,

през всеки малък процеп,

гъне се в прозорците

и разстила по стените,

озарявайки всеки отсег

от тъмнината, ширеща се

в малката стаичка,

затрупана от забравени 

книги и мисли втъкани

в реещата се тишина.

Завършека на мрачното,

мълчаливо веселие

между нощните създания, 

танцували страстно

в сенките. Докато настъпи

този миг и изгревът, 

пресичащ двата свята,

не освети небесата

и малката стая,

отбелязвайки

началото на 

новия ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...