15 ene 2020, 11:15

Пресичане

  Poesía » Otra
1.9K 0 0

Дори през щорите

минава светлината,

през всеки малък процеп,

гъне се в прозорците

и разстила по стените,

озарявайки всеки отсег

от тъмнината, ширеща се

в малката стаичка,

затрупана от забравени 

книги и мисли втъкани

в реещата се тишина.

Завършека на мрачното,

мълчаливо веселие

между нощните създания, 

танцували страстно

в сенките. Докато настъпи

този миг и изгревът, 

пресичащ двата свята,

не освети небесата

и малката стая,

отбелязвайки

началото на 

новия ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...