Jan 15, 2020, 11:15 AM

Пресичане

  Poetry » Other
1.9K 0 0

Дори през щорите

минава светлината,

през всеки малък процеп,

гъне се в прозорците

и разстила по стените,

озарявайки всеки отсег

от тъмнината, ширеща се

в малката стаичка,

затрупана от забравени 

книги и мисли втъкани

в реещата се тишина.

Завършека на мрачното,

мълчаливо веселие

между нощните създания, 

танцували страстно

в сенките. Докато настъпи

този миг и изгревът, 

пресичащ двата свята,

не освети небесата

и малката стая,

отбелязвайки

началото на 

новия ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...