Jan 15, 2020, 11:15 AM

Пресичане

  Poetry » Other
1.9K 0 0

Дори през щорите

минава светлината,

през всеки малък процеп,

гъне се в прозорците

и разстила по стените,

озарявайки всеки отсег

от тъмнината, ширеща се

в малката стаичка,

затрупана от забравени 

книги и мисли втъкани

в реещата се тишина.

Завършека на мрачното,

мълчаливо веселие

между нощните създания, 

танцували страстно

в сенките. Докато настъпи

този миг и изгревът, 

пресичащ двата свята,

не освети небесата

и малката стая,

отбелязвайки

началото на 

новия ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...