15.01.2020 г., 11:15

Пресичане

1.9K 0 0

Дори през щорите

минава светлината,

през всеки малък процеп,

гъне се в прозорците

и разстила по стените,

озарявайки всеки отсег

от тъмнината, ширеща се

в малката стаичка,

затрупана от забравени 

книги и мисли втъкани

в реещата се тишина.

Завършека на мрачното,

мълчаливо веселие

между нощните създания, 

танцували страстно

в сенките. Докато настъпи

този миг и изгревът, 

пресичащ двата свята,

не освети небесата

и малката стая,

отбелязвайки

началото на 

новия ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...