13 sept 2008, 22:23

Преситени от опити за... обич

  Poesía
818 0 15

Преситени от опити за... обич

 

http://www.youtube.com/watch?v=k76jOkTURx4

 

Под мостовете

на нестихнали мълчания,

захвърлих си

усмивките протрити.

Недей така

да ровиш във душата ми –

отдавна аз отрязах си

косите.

И мълчаливо

си отидох,

в ненамиране

на пламъчни порои

от надежда...

А с тебе тъй жестоко

съжалявахме

за секналата помежду ни

нежност.

Сега две черни ями

са очите ми –

копах ги в търсене

на твоите посоки.

В единството си

вече нямам

цялостност.

Сълзите ми са езера

дълбоки.

И ще съграждаме

любовната си

пагубност

във стари и напукани

корùта,

докато двамата

не паднем,

уморени

от опити за обич.

И преситени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...