13 sept 2008, 22:23

Преситени от опити за... обич

  Poesía
815 0 15

Преситени от опити за... обич

 

http://www.youtube.com/watch?v=k76jOkTURx4

 

Под мостовете

на нестихнали мълчания,

захвърлих си

усмивките протрити.

Недей така

да ровиш във душата ми –

отдавна аз отрязах си

косите.

И мълчаливо

си отидох,

в ненамиране

на пламъчни порои

от надежда...

А с тебе тъй жестоко

съжалявахме

за секналата помежду ни

нежност.

Сега две черни ями

са очите ми –

копах ги в търсене

на твоите посоки.

В единството си

вече нямам

цялостност.

Сълзите ми са езера

дълбоки.

И ще съграждаме

любовната си

пагубност

във стари и напукани

корùта,

докато двамата

не паднем,

уморени

от опити за обич.

И преситени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...