Преситени от опити за... обич
http://www.youtube.com/watch?v=k76jOkTURx4
Под мостовете
на нестихнали мълчания,
захвърлих си
усмивките протрити.
Недей така
да ровиш във душата ми –
отдавна аз отрязах си
косите.
И мълчаливо
си отидох,
в ненамиране
на пламъчни порои
от надежда...
А с тебе тъй жестоко
съжалявахме
за секналата помежду ни
нежност.
Сега две черни ями
са очите ми –
копах ги в търсене
на твоите посоки.
В единството си
вече нямам
цялостност.
Сълзите ми са езера
дълбоки.
И ще съграждаме
любовната си
пагубност
във стари и напукани
корùта,
докато двамата
не паднем,
уморени
от опити за обич.
И преситени.
© Елмира Митева Todos los derechos reservados