13.09.2008 г., 22:23

Преситени от опити за... обич

813 0 15

Преситени от опити за... обич

 

http://www.youtube.com/watch?v=k76jOkTURx4

 

Под мостовете

на нестихнали мълчания,

захвърлих си

усмивките протрити.

Недей така

да ровиш във душата ми –

отдавна аз отрязах си

косите.

И мълчаливо

си отидох,

в ненамиране

на пламъчни порои

от надежда...

А с тебе тъй жестоко

съжалявахме

за секналата помежду ни

нежност.

Сега две черни ями

са очите ми –

копах ги в търсене

на твоите посоки.

В единството си

вече нямам

цялостност.

Сълзите ми са езера

дълбоки.

И ще съграждаме

любовната си

пагубност

във стари и напукани

корùта,

докато двамата

не паднем,

уморени

от опити за обич.

И преситени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...